Началото на края и краят на началото

Всичко, което започва, има и край. Или може би не. Трябва ли да възприемаме всеки край като ново начало? В тази творба очевидното е началото и краят на живота. Тя обаче не се фокусира върху живота, а върху началото и края на ситуациите като цяло.

Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че краят (старецът, който достига стена-финална линия) е от лявата страна. От лявата страна обикновено признаваме началото (четем отляво надясно, числата на линийка или в графики започват отляво).

В тази творба краят е заел позицията на началото, за да изрази идеята, че можем да разглеждаме края като ново начало (гледаме, тоест, какво започва, а не какво свършва). Стената, до която достига старецът, е на такава височина, че ако човек се опита (ако се протегне), ще може да види зад стената… да види бъдещи ситуации, да се подготви съответно или да избере… Това символизира усилието, което трябва да положим, за да видим непосредственото или далечното бъдеще, за да не функционираме, имайки предвид само „настоящето“.

Във всеки етап от живота си се нуждаем от подкрепа. Затова ембрионът се храни чрез пъпната връв, докато старецът се поддържа от бастуна, за да ходи. Повдигнатият крак на стареца, както и стойката му, показват, че той е решен да направи крачка, за да премине към следващата ситуация.

Така че, ако сме позитивни, можем да видим началото и в двете сенки. Ако сме негативни, можем да видим края. Начин на живот…